България - Куба

Аз съм  горд от постигнатото от момчетата. И то не заради резултатите, ами заради това как играха. Във вчерашния мач просто оставиха сърцето си на игрището. За да успееш да направиш нещо голямо трябва и късмет. На нас за пореден път ни се изплъзна... Мача си беше истинска битка, но трябва да има победител и победен. Това е спорта. Адски много ме е яд, защото отново ни биха не защото бяха по-добри, а защото се възползваха от наши индивидуални грешки. Имахме възможности да затворим мача в 4-тия гейм, но уви. След мача не знаех дали да съм ядосан или разочарован, или и двете. Но след края на мача като дадоха Матей да си търка очите ( или поне така ми се видя) си дадох сметка, че всичкия им труд отиде на вятъра. Цяло лято подготовка, здрави тренировки и съм сигурен, че е имало и не малко лишения... Няма как да им се сърдим. Те са единствения отбор, който прославя България по цял свят. Те направиха така, че големи държави, които ни превъзхождат да се съобразяват с нас. Адски ми е криво, тъй като имахме сили и възможности. За мен те спечелиха моралната битка. Не е срамно да загубиш когато си се борил.
Без да се фукат и да се правят на велики ( за разлика от едни други спортисти ) те излязоха и защитаваха националната фанелка с достойнство! Поклон пред вас момчета !